Преди няколко седмици, когато беше моят "принцески" ден (визирам деня, в който съм се родила) освен похапване на вкусна пица и получаване на изненади, имах и преимуществото да избера филм, който да гледаме на кино.
Естествено, естествено, естествено... на фона на "Бързи и яростни", избрах "Вечната Аделайн"! Приятелят ми пристъпи плахо в залата, както и повечето мъже, който бяха доведени в салона. Сигурно и при тях е бил "принцеският" ден, или някои винаги са принцеси...
Жанрът е драма с приятна доза хумор, без да изглежда несериозен и не съдържа обичайните
Лентата разказва за младата Аделайн, която след инцидент престава да старее. Самият феномен, който предизвиква тази реакция, също бива научно обяснен (макар че е измислица). След тази случка, филмът ни показва животът на една жена, неподвластна на времето. Виждаща кипящия живот около нея, промените в света, остаряването на децата си, невъзможността да бъде щастлива и самотата на един вечен живот.
След като хората около Аделайн започват да забелязват факта, че тя не остарява, красивата дама предприема решението постоянно да сменя местожителството и самоличността си. И така живееща самотно, тя се движи по света и се връща отново на места които времето е променило. Спомените я потискат, а тя е обречена да бъде сама в тази битка, което я прави обречена.
Свикнала на този живот, Аделайн се среща с мъж, който успява да спечели сърцето й, а битката за продължаването на живота си е последната която води.
Самата продукция дава доста "храна за размисъл". След края, не спираш да мислиш за последствията от един вечен живот, в който си обречен за губиш всичко, което обичаш. Хареса ми. Много ми хареса и със сигурност се нарежда в класацията ми с любими филми, макар че не предизвиква масова истерия, като "Бързи и яростни".
0 коментара:
Публикуване на коментар