Това е едно неочаквано красиво място. Чудейки къде да се скрием в неделния ден, попаднахме на това чудно местенце, сгушено между гореща София и прохладна Витоша.
Мястото е необикновено приказно и необичайно спокойно.
Стига се много лесно, естествено ако не попаднете в неприятно задръстване включващо автобуси от масовия градски транспорт и изнервени столични шофьори. Паркингът е отдалечен от самия манастир и се върви по една основна алея или по безбройните малки пътечки, така че дори и за най-мързеливите, разходката да бъде пълноценна. Гледката, която се разкрива по пътя е уникална - обграждаща зеленина, течащи поточета и проблясващо слънце измежду гъстата растителност.
Мястото е необикновено приказно и необичайно спокойно.
Стига се много лесно, естествено ако не попаднете в неприятно задръстване включващо автобуси от масовия градски транспорт и изнервени столични шофьори. Паркингът е отдалечен от самия манастир и се върви по една основна алея или по безбройните малки пътечки, така че дори и за най-мързеливите, разходката да бъде пълноценна. Гледката, която се разкрива по пътя е уникална - обграждаща зеленина, течащи поточета и проблясващо слънце измежду гъстата растителност.
Самият манастир е уникален сам по себе си. Толкова е светъл, слънчев и приветлив.
Сякаш нарочно навсякъде е гъста сянка, за да може цялото слънце да осветява това свещено място. За първи път виждам подобен, обсипан с цветя манастир - на всяко прозорче, на всяко стъпало, на всяка алея.
Самият Драгалевски Манастир "Св. Богородица" съществува от 1345 год., като бива изоставен, но скоро след това е реновиран, а някои от стеномисите му са запазени и до днес.
По време на турското робство, Драгалевският манастир е бил убежище на Васил Левски и място за провеждане на революционни комитети от София и околните села.
0 коментара:
Публикуване на коментар